Публикувано от Pippilota Mentolka на ноември 20, 2009

Покрай честванията на разни важни дати попаднах на една статия за книгата на Тодор Живков: „Тодор Живков – срещу някои лъжи“. Стана ми любопитно, че Живков е написал книга през периода, в който вече не беше „шеф“. Само че, със зачитането в статията установих, че нещата не са такива каквито изглеждат. За автор наистина е посочен бившият държавен глава и в справките за книгата в нета не пише друго име. Но от самата статия става ясно, че пръст в тази творба има и един журналист – Невена Шевалиева.

Това някак си плачеше да ви разкажа за последната книга, която прочетох – „Писател под наем“, на ново-новеничкото издателство Библиоскоп.

Сюжетът накратко – млад човек, белгиец по произход, с литературни заложби, но и неизвестен и без връзки, решава да пробва късмета си в литературната сфера. И то не къде да е, а на широкия френски книжен пазар. Но се оказва, че нещата хич не са такива каквито изглеждат и не винаги (да не кажем почти никога) се издават талантливите писатели. На практика те биват привлечени за това да направят книгите на други, ИЗВЕСТНИ хора, интересни, четивни и най-вече – продаваеми.
Нашият герой се присъединява към нещо, което тук не е широко известно като понятие, но започва да си проправя път, а на запад си е практика – армията на литературните роби.
Това са хората обречени да останат в сянката, колкото и добре да владеят перото, хората, който ще шлайфат в кабинетите си прости камъни докато те станат диаманти.

А камъните?!

Чели ли сте „автобиографиите“ на Азис, на Силви Вартан, или Жак Ширак? Или на престъпници на подсъдимата скамейка като О Джей Симпсън? Мислите ли, че имат време да напишат дебелите си книжки? А вярвате ли, че имат писателски качества?

Въпреки, че са се подписали под издадените си томове, на средностатистическия, интелигентен читател може да му е ясно, а може пък и да не е, че отговорите на тези въпроси до един са „НЕ“. Истината е, че зад тези приковаващи вниманието книги с известни автори стои един мъничък литературен роб, понякога двама или цял отбор, които поемат смешните размисли на едни мислещи се за велики хора и ги привеждат в един наистина качествен продукт… и най-важното – продаваем.

Книгата, за която искам да ви разкажа е подписана от… Аноним. Авторът не е искал да се подпише под това, което е написал, но не защото не е истина написаното, а защото както и в случая с книгата на Живков става въпрос за една машина за пари, която гледа да стои в сянка. А понеже сме малка страна и малък пазар, по-често разбираме, че на автора е било помогнато (на Живков е помагала г-жа Шевалиева, на Азис – Ваня Щерева, за която лично аз се чудя, кой ѝ помага ). Но това не стои така на големите пазари, където се разиграват и големите пари. От разказа на Аноним ще откриете, че от книгите, които излизат годишно на френския книжен пазар само двадесет процента (20 %), са истински автентични книги и това, което четете е написано действително от човека, който е посочен като автор. Останалите осемдесет процента, са това, за което се разказва в книгата.

В „Писател под наем“ Аноним разказва живота си накратко, но и богато. Описва попадането си в книгоиздателската мелачка. Среща ни с някои от клиентите си, които за мое учудване далеч не са само известните и богатите. Ще разберете кой иска да пише книги, кой жъне успехи от „своите“ произведения и дали е тъжно да си литературен роб, когато все пак си осребрил робството си.

Ще цитирам още веднъж статията за Живков:

„В кратка биографична справка, подписана лично от Шевалиева, журналистката разказва как през 1992 година е била потърсена лично от Тодор Живков, който й предложил да работи за него като консултант, редактор и сътрудник. След като написва последната дума на Тато през 1995 година, приключва съвместната си работа с него.“

Ако не знаете – това е т.нар. литературно робство, това представлява литературния роб, ghostwriter или nиgre littйraire – както виждате професия съществуваща по света и у нас. Но цитата показва, само положителната страна на работата, защото тя, в повечето случаи, далеч не е толкова лека.
Писателите под наем вършат невъобразими неща, за да можем ние – читателите да получаваме това което искаме, а във времената на Биг Брадър масовият читател иска мемоарите на Джони Деп в деня в който излиза „Карибски пирати n“ или изповедта на онзи американец, който е отвлякъл и изнасилвал момиче в продължение на 20-30 години и да ги чете в дивана докато слуша по новините каква присъда е била произнесена днес.

„Писател под наем“ е една интригуваща книга, която се чете на един дъх, хваща те за гърлото и те кара да се замислиш за качеството и цената, на книгите, към които посягаш, финансовите и морални. Весела, но по-често тъжна книга, може би защото просто такъв е живота.

Искате бързо и лесно да станете писател.

Ето стъпките:
1. Вие сте знаменитост (политик, музикант, актьор, медийна звезда, следствен или затворник) и имате своите 15 минути слава.
2. При вас идва издател, който е надушил бестселъра и печалбата, и предлага да разкажете историята си.
3. Намирате талантлив писател, беден и гладен, но още убеден, че единственото, което иска, е да пише.
4. Трите страни сключват договор. Машината се задейства.


Искате да станете писател под наем.

Ето условията:
1. "Литературният роб" е абсолютно дискретен.
2. Стриктно спазва сроковете.
3. Приспособява се отлично, за да задоволи изискванията на издателя и на мнимия автор.
4. Спестява за времето, когато всички ще се правят, че не го познават.

Проектът е успешен, ако всички страни са осребрили приноса си.